Как се развива перитонеалната карциноматоза?

Перитонеалната карциноматоза представлява напреднал етап на развитие на различни тумори, които се развиват в различни интраабдоминалните органи като червата, яйчниците, апендикса, стомаха, панкреаса и черния дроб. В допълнение има и тумори - за щастие редки - които се развиват директно от перитонеума (мезотелиом, псевдомиксома).

Мезотелиом на перитонеума: Това е рядък тумор, с честота 2/1 000 000/година и представлява около 10-20 % от всеки 2 000 нови случаи на мезотелиом, които се отчита всяка година в Съединените щати. Честотата се увеличава и е тясно свързана с излагане на азбест.

Всички интравентрикуларни и интраабдоминални органи могат да бъдат засегнати от тумори, а с по-голяма честота ректума, стомаха и яйчниците.

Псевдомиксома на перитонеума: Първичен тумор, който обикновено изниква от апендикс, и има средна преживяемост от 6 до 10 години при класическо третиране. Неговата основна характеристика е, че запълва корема с неограничени количества колоидна течност - микса. Предлаганото лечение, което може да предостави до 20 години живот и дори пълно излекуване, е циторедуктивна операция и прилагане на HIPEC.

Рак на дебелото черво: Това е второто най-често срещано злокачествено раково заболяване в общата популация с честота от 47,7/100 000 при мъжете и 36,2/100 000 при жените. Честотата на рака на дебелото черво се увеличава през последните години, особено поради лоша диета.

Рак на стомаха: Има тясна причинно-следствена връзка с хранителните навици и изглежда, че нараства рискът при хората, които консумират големи количества консервирани храни и в по-малка степен плодове и зеленчуци.

Рак на яйчниците: Основен рисков фактор е наследствеността с честота от 5-10 % от населението. Жените, които имат първостепенна роднинска възраст (майка, сестра, дъщеря) с жена, която страда от рак на яйчниците, са изложени на повишен риск да развият в даден момент същия тумор.

В хода на болестта раковите клетки достигат и се разпръскват в перитонеалната мембрана, която покрива интравентрикуларните и интраабдоминалните органи (висцерален перитонеум). След като преодолеят тази "бариера", раковите клетки имат способността да преминават в коремната кухина чрез перитонеалната течност.

В случая на мезотелиома, където се засяга пряко перитонеума, раковите клетки пробиват перитонеалната мембрана и населват перитонеалната течност. Раковите клетки, които попадат в перитонеалната течност, може да оцелеят или да умрат в зависимост от хранителните вещества, съдържащи се в нея. Тези клетки са склонни да се натрупват на места, където перитонеалната течност се рециклира чрез резорбция, като по този начин създават клъстери, които стават все по-големи и се разсяват в областта на корема като по този начин започва карциноматозата.